КРИВУЛЍЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Криволича. Шосето кривуличеше между ниски хълмове с червеникава песъчлива почва. Д. Димов, Т, 692. Да се улучи човешки силует с револвер на сто метра, не е лесна работа. Късата цев се отклонява и куршумът не попада в целта. При това той ще кривуличи насам-натам. Ем. Станев, ВТВ, 22. Тя , ще минава всяка сутрин по дълбокия черен път, който кривуличи нагоре към скалите през старата букова гора. К. Калчев, СТ, 274.