КРИВУЛЍЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от кривулича; криволичене. Кучето се залюля, спъна се няколко пъти, .., и с кривуличения тръгна през поляната. Й. Радичков, ГП, 53. То [действието] се развива равномерно, без кривуличения и сътресения. С, 1951, кн. 2, 183.