КРЍВЧО, -то, мн. -вци, м. Обикн. при обръщение за изразяване на пренебрежително или снизходително гальовно отношение към някого, който е крив, или нещо, което е криво.

Прав си, кривчо. Диал. Ирон. Казва се като подигравка за някого, който е крив, виновен, но мисли, че е прав, невинен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)