КРЍЕНЕ, мн. -ия и -та, ср. Отгл. същ. от крия и от крия се. Какво я очакваше оттук нататък? Страдания, срамове, криене от хората. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 52. — Па оно не е за криене баш. Ако искаш, че ти кажем истината. Елин Пелин, Съч. IV, 108. Другояче си представяше той [Левски] навлизането на четите: не с криене и не със скитане по горите. Ст. Дичев, ЗС I, 486. Много неброени дни Хамид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Б. Несторов, СР, 129. С криене и с пълзене той се изкачва на съседната височина, Н. Хайтов, ШГ, 126.