КРЍЕНИЦА ж. 1. Детска игра, при която един жуми и брои, а другите се скриват за определено време и после той ги търси; криенка, жумичка, жмичка. Ето къщичката под голямата зарзала, дето играят на криеница няколко момиченца. Л. Александрова, ИЕЩ, 78. Откъм градската градина долетяха викове на деца вероятно играеха на криеница или на нещо друго. Г. Караславов, ОХ III, 87. А на какво ли не играехме през тази пролетна утрин? На криеница, на топчета. А. Михайлов, ДП1, 27. Дните на моето детство минаха по лъката, из дворовете на дърводелското училище. Играехме на криеница из люляците и кипарисите в градината. Н. Тихолов, ДКД, 132.

2. Разг. Криене от някого, обикн. при гонитба или преследване. Криех се дълго време в полусрутената воденичка на бай Злати Чоката. Признавам, храни ме човекът добре, но като видя, че не може повече да върви тая опасна игра на криеница, .., рече ми кротко, бащински. П. Михайлов, МП, 26. Гонеха се те повече от една седмица и Йосиф все успяваше да се отдалечи навреме, .. Така повече от седмица в тая гоненица и криеница, пък това не беше малко време за такава работа и на такова място. Д. Талев, ГЧ, 119-122.

3. Прен. Съзнателно премълчаване, скриване на някои неща, факти от някого с определена цел. Като видя, че Трифон още се колебае, Стефан се намръщи. Цялата тази криеница беше му омръзнала вече. М. Марчевски, МП, 21. — Питам те дали разбираш какво ще направим и как ще приключи нашата глупава криеница най-после. Разбираш ли? Д. Цончев, ЛМ, 39. След малко [лекарят] се съвзе и сърдито каза: Каква е тая криеница? Или ще ми кажете къде отиваме, или слизам. М. Грубешлиева, ПП, 161.

Играем <си> на криеница. Неодобр. 1. За хора, свързани с обща работа, общи интереси — крием намеренията си и мислите си един от друг. — Защо да лъжа аз, Касабов? И защо да играем на криеница пред господина Раковски? Ако нему не кажем, кому тогава? Ст. Дичев, ЗС I, 425. 2. Казва се, когато нещо или някой се крие или е скрито и не може да се намери. — Санке, офицерът търси Нона тука, а тя търси него в Сеново. Играят на криеница. Й. Йовков, ЧКГ, 176.


Източник: Речник на българския език (онлайн)