КРИК1, крѝкът, крѝка, мн. крѝкове, м. Остар. Книж. Вик. По-страшни бяха криковете на нападателите, отколкото безбройните им стрели, копия и камъни. П. Кисимов, ОА II (превод), 27. Тъжен крик из въздуха от птица закъсняла / чудното затишие преднощно нарушава. Ив. Карановски, МП, 10. В тъмнината / за трупът Ивов Ралица се спрепна / и с крик над него падна във несвяст. Π. Π. Славейков, Мис., 1894, кн. 2, 233.

— Рус. крик.

КРИК2, крѝкът, крѝка, мн. крѝкове, м. Техн. Механизъм за вертикално повдигане на тежести, който се задвижва ръчно или е част от подемна машина. Едни предложиха да вземат крик, но останалите веднага казаха, че с крик се повдига, не се сваля. Й. Радичков, В, 153-154. Във въздуха няма остри завои с варосани парапети, ..; не се пукат гуми и пилотите не махат на своите колеги за лепенки и крикове. Ал. Гетман, ВС, 11. Винтов крик. Маслен крик. Механичен крик. Ръчен крик. Хидравличен крик. // Подемна машина с такъв механизъм. Пеньо се върти около крика, където товарят въглища на неговата машина и я готвят за път. Ив. Бурин, НП, 9-10. Отдолу, по кея, отстрани на реката, . ., са натрупани въглища, торби, бъчви и три замръзнали във въздуха, като огромни челюсти, крика. Т. Генов, Избр. пр, 56. Марсилия. Гора от параходни мачти .. Скрипците на криковете работят трескаво. Св. Минков, ДА, 13.

— Фр. cric.


Източник: Речник на българския език (онлайн)