КРЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до крик2. Използуваните при натягането лостове трябва да са здрави, стоманени и да влизат плътно в дупките на криковите глави. Хр. Марков и др., ТБ, 247.


Източник: Речник на българския език (онлайн)