КРИЛА̀ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от крилат.
2. Като същ. крила̀тичко ср. Нещо, което има крила и лети. — Кой чурулика над главата ми? Ти ли си, крилатичко? Изкарай една песничка на батя си Славя. А. Каралийчев, ПГ, 11. Там [на хармана] на една висока купа била изправена дългата божия стълба, по която дядо Господ слизал на долния свят. Крилатичкото я взело, окачило я на единия рог на месеца и бърже се спуснало между звездите по стълбата надолу. А. Каралийчев, ПС I, 46.