КРИЛА̀ТО. Поет. Нареч. от крилат. Бузите ѝ [на Стефка] пламтяха, очите ѝ се премрежваха — тя живееше с възродената ѝ надежда, която сега крилато се въплътяваше в подробни обмислювания. А. Страшимиров, Съч. I, 354. И вятърът среднощен удряше, / безрадостен и без привет / — той носеше крилато ужаса / над тъмните ни домове. Н. Хрелков, ДД, 271.