КРИЛОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. За ангел или друго митично същество — който е снабден с крила, който има крила. От двете ѝ [на жената] страни забележват ся две други жени, крилоносни, от които, . ., първата държи в дясната си ръка златен венец. Ч, 1871, бр. 12, 353.