КРИЛЦЀ, мн. -а̀, cp. Умал. от крило (в 1, 8 и 9 знач.). Сърцето ми тупти, като че ли се катери по сребърната стълбичка нагоре към чучулигата, за да я достигне и да разгледа отблизо крилцата ѝ, които трептят на слънцето. К. Калчев, ПИЖ, 148. Той притегляше към себе си едно след друго блюдата с печените пилета, чупеше с ръце крехките крилца и кълки и ядеше бързо. Ст. Дичев, ЗС I, 23. Той вдигна очи към Светата майка, чийто образ, .., кротко гледаше между двете лилави крилца на копринената завеска. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Както всякога, тъй и сега той [Евгени Соколов] се бе отлично спретнал. . Ветрецът си играеше със свободните отпуснати крилца на пъстроцветната копринена връзка. Н. Попфилипов, РЛ, 118. У нас най-после, слава богу, се ликвидира с партиите, ... Всеки прави партия, всички се цепят на крила, крилца, перца. М. Грубешлиева, ПИУ, 26-27.
◊ Ако не крилце, поне (барем) перце; или перце, или крилце. Диал. Поне малко, нещичко. Имам крилца; сякаш (като че ли) съм с крилца. Разг. Казва се за нещо, обикн. предмет, който е изчезнал от някъде по необясними причини. — Защо се крие нашият герой? Срамува ли се? Или вестниците сами са притичали на сушина? Или програмата има крилца, за да подхвръкне до преддверието? Цв. Ангелов, ЧД, 57-58. Парите бяха на масата и не могат да изчезнат току така, сякаш са с крилца. От крилце перце има. Някакъв повод, някаква причина, някакво основание, обикн. несъстоятелно има. — Стоката купих от Никола. Той ми я преотстъпи, защото беше на зор. — Все има от крилце перце, да приказват хората. Ем. Станев, ИК III, 93. След два дни ще поговори с нея, ще се разбере. Не го разглежда тя току-тъй. Все си има нещо от крилце перце. В. Чертовенски, ГО, 33.