КРИМИНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с извършването на углавни престъпления. — Ти политика ли си? — Политика — отговорих аз, като схванах, че моят бъдещ съкилийник е криминален престъпник. Д. Жотев, ПМИ, 24. Помещението, в което бяха Борис Глаушев и Милош Банков, беше също препълнено със затворници, .. И пак бяха повечето люде от всички краища на Македония, само на горния край на кауша, .., се бе събрала една група криминални затворници—турци и арнаути. Д. Талев, И, 633. Милицията съобщаваше, че е хванат опасен криминален престъпник, доставчик на западни автомобили. Й. Радичков, СР, 175. — Какъв си всъщност?—Какъвто изглеждам. Криминален тип. Д. Димов, ОД, 56.
2. Който е свързан с разследването, разкриването и наказването на извършителите на углавни престъпления. До никакво разкритие не се е стигнало и като е дошъл човек от криминалната милиция, който се е застоял някой и други ден в селото, поговорил с тоз-онзи и си заминал в града. Б. Обретенов, С, 137. Вечен и неизменен гост [на приемите] беше братовчедът на Лина — Васил Хаджипетков, началник на криминалния отдел в полицията. М. Грубешлиева, ПП, 222-223. Криминално дело.
3. За четиво, литературно съчинение, филм и под. — в който се разказва за углавно престъпление, интригата на който е заплетена от случка, събитие, свързано с углавно престъпление; детективски. Ванко се спря. Погледна бегло изложените книги — те бяха повечето криминални романи. М. Грубешлиева, ПИУ, 240. Тук е и портретът на Дърк Дъглас с широките рамене на боксьор и остри, дебнещи очи — героят от криминалните филми. Б. Йосифова, БЧМ, 152-153. Иначе Ева спадаше към тая порода хора, които поглеждат заглавията, колкото да видят ще има ли война или няма да има и след туй минават на светските новини и криминалната хроника. Б. Райнов, ДВ, 96.
4. Като същ. а) криминален м., криминална, криминални мн. Лице, което излежава в затвора присъда за извършено углавно престъпление. За криминалните в затвора стана много притеснено, но затова пък бе много забавно и весело. Г. Караславов, ОХ IV, 362. Сутрин и следобед ни пускаха по един час на разходка в задния двор на затвора, .. Ние, политически и криминални, заедно се разхождахме из двора. Мл. Исаев, Н, 183. — Лежал си в затвора, вярно е, но като криминален. Не си ли откраднал от ротата един часовник? В. Нешков, Н, 6. б) криминалната ж. Разг. Отдел от органите на сигурността и обществената безопасност (милиция или полиция), който се занимава с разследването и разкриването на углавните престъпления и с издирването и залавянето на извършилите ги престъпници.
— От лат. criminalis през нем. kriminal, фр. criminel и рус. криминальный.