КРИМИНАЛЍСТИКА ж. Юрид. Наука, която разработва система от методи и средства за събиране, описване, обясняване и използване като съдебни доказателства на факти, свързани с извършването на углавни престъпления. — Вие сте служили в полицията, нали? — започва меко Комисарят. . В криминалната полиция. . — Имате ли специално образование по криминалистика? — Изкарал съм два курса — единия в София, другия — в Милано. Др. Асенов, ТКНП, 60-61. Косите на човека настръхват при описанието на това престъпление, рядко в аналите на криминалистиката. БД, 1909, бр. 5, 2. // Тази наука като учебен предмет. — Следователят се среща с наследствения в неговата обичайна среда — сетих се аз един абзац от учебника по криминалистика. В. Панайотов, НЧ, 194.
— От лат. criminalis 'престъпен' през рус. криминалистика.