КРЍМКА ж. Вид стара бойна пушка, погрешно свързвана у нас с Кримската война. Бае Стоян, .., с кримка при нозе, следеше с очи тия безкрайни върволици от коли и не изпущаше нито една подробност. Елин Пелин, Съч. II, 154. В кръчмата влезе Илия, полският пазач, с преметната на рамо кримка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 200. Надалеко се обади още една — друга — трета — четвърта, докато загърмяха 20—30 кримки, — половината от всички, с които разполагаше организацията тук. Π. Κ. Яворов, ХК, 134. Всички тези [възбудени] хора бяха накичени с най-различни оръжия — като се почне от кримки и мартини, та се свърши с турски маузери и български манлихери. Г. Караславов, ОХ III, 461-462.
◊ Стара кримка. Опитен, обигран човек. —А че, дядо Иване, какво има — писмо има .. — Дай го сам. Стара кримка съм аз, разбирам ги тези пущини. А. Каралийчев, ПГ, 52. Тия стари кримки имат практика, не са като нас, младите — идеалисти, наивни и доверчиви. Тарас, РД, 1970, бр. 72, 3.
— От чеш. собств. (вж. Т. Добрев, Български език, 1957, 3, 265).