КРЍМКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до кримка. След туй взе старата си кримкова пушка, прегледа и нея, като издигна и пусна спусъка, и я тури при чувала. Й. Йовков, ΒΑΧ, 160. Бях слуга при бояджия, .. После работих в голям склад за чистене на кримкови патрони. А. Страшимиров, ЛФ, 1958, бр. 38, 2.