КРЍНА ж. 1. Дървен цилиндричен съд, който служи за пренасяне на зърнени храни или други еднородни дребни предмети и има определен обем (около 15 килограма). Една крина е 39,2 сантиметри в диаметра и 20 сантиметри висока. Хр. Данов, ТПЧ, 353. Загинали 80 сенатори и толкози всадници, които имали отличителен знак пръстен на пръста си, щот Анибал изпроводил в Картаген пълна крина с таквизи пръстени. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 309. — Ами мене питате ли вие, отговаряше сепнато хаджи Вълко, главата ми са е надула като крина, на толкоз хора мерам да са анатърдисва, то лесно ли е? Ил. Блъсков, ПБ I, 28.
2. Този съд като мярка за измерване, обикн. на зърнени храни или на други дребни предмети. Най-новата житна мярка, която ще се употреблява занапред в Турско, е крина (шиник) от 10 оки. Хр. Данов, ТПЧ, 189. —Като си дойде баща ти, ще му разточа баница. Ти ще отидеш на Семовата воденица и ще смелиш една крина изплавена пшеница. К. Петканов, МЗК, 242. Заловихме се на пазарлък, който лесно стана: 900 гроша годишна плата и по една крина жито на къща. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 551. Освен главното давание за стоката си и имота си, длъжен беше още и за колкото .. волове има, за всякой да плаща по крина жито и ведро вино. Д. Войников, КБИ, 122. Повниш ли гладни години, / .., / та та майка ти продаде / за една крина кукуруз / и за друга крина със жито. Нар. пес., СбНУ VI, 48-49.
◊ Вехта крина, ново дъно. Диал. 1. Казва се за ерген, женен за вдовица. 2. Казва се за нещо, което е старо, овехтяло, а се поправя или украсява с нещо ново, хубаво или скъпо. Завлякъл съм селската крина. Диал. Ирон. Не съм успял, претърпял съм неуспех в нещо. Скривам си / скрия си свещта под крината. Не показвам, не изявявам възможностите си, способностите си.