КРЍПТА ж. 1. Ист. Подземна галерия за погребения. // У древните християни — подземна галерия в храм, обикн. под олтарната част, в която са се извършвали богослужения и са били погребвани умрели. „В най-високото място на града се издига величествен храм. Тъй като много пъти храмът е бил разрушаван от варвари, посветен е на всички светии. Костите на праведници и мъченици, погребани в криптата, правят тая църква най-свята измежду всички.“ Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. Тук в криптата на катедралата Сан Клементе, лежаха мощите на Кирил. Е. Евтимов, ПМ, 18-19.
2. Такава галерия, превърната в изложбена, музейна зала за икони и други църковни предмети. В криптата на храма „Александър Невски“ са събрани шедьоврите на българската иконопис.
3. Разш. Подземие под църква.
4. Подземно помещение под олтар за пазене на мощи.
— От гр. κρυπτός 'скрит'.