КРИСТАЛИЗА̀ТОР м. Физ. 1. Лабораторен съд или промишлен апарат за отделяне на вещества от разтвори, които при определени условия преминават в кристално състояние, кристализират. Когато концентрацията на захарта достигне 92—95%, започва кристализация, която завършва в специални съдове — кристализатори. Хим. X кл, 1965, 97.
2. Вещество, което улеснява кристализацията на друго вещество. Доказано е опитно, че летливите вещества улесняват кристализацията на огнетечната маса, затова тях наричат кристализатори или минерализатори. Геол. IX кл, 108.
— Нем. Kristallisator.