КРИСТАЛЍТ м. Минер. и геол. Вещество с правилен вътрешен строеж на кристал, но без правилна външна кристална форма. Металите и скалният материал са съставени от голям брой по-едри и по-дребни кристалчета, сраснали помежду си. . По редица причини тези кристалчета нямат правилна форма и се наричат кристалити. К. Кулелиев и др., Ф, 46.
2. Най-малките частици на кристалообразуване във вулканичното стъкло. Отличителен белег за скалите с такава [стъклена] структура е, че основната маса се състои предимно от стъклено вещество. Такива скали много често съдържат и кристалити, които представляват кристални зародиши. Г. Георгиев, П, 161.
— Нем. Kristallit или фр. cristallite.