КРИСТАЛЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. и геол. Кристаличен. В тънка пластинка от кристалически силиций при висока температура са въведени атоми на елемента бор. Ред от такива пластинки представлява тази слънчева батерия. К. Кузов, ПВС, 42. Всички сплави и еднородни, и нееднородни представляват кристалически вещества. Хим. V кл, 1950, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)