КРИСТА̀ЛНО нареч. В съчет. с прил. като бистър, чист, ясен и под. — за означаване много висока степен на качеството, изразено чрез прилагателното; извънредно много, изключително. Кристално бистри, .., те [бистрите струи] бързат в неудържим устрем, .., извиват по овалните гърбове на каменните блокове. Н. Попфилипов, РЛ, 24. Той [Самед Вургун] въвежда в стиховете си простия, кристално ясен език на народа във всичките нюанси на разговорната непринудена реч. С, 1950, кн. 2,150. Въздухът беше кристално чист, напоен с дъха на смола и планински цветя. Б. Несторов, СР, 53. Въздухът беше бистър и кристално прозрачен. Й. Йовков, Ж 1945, 87.