КРИСТАЛОДЪРЖА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Електр. Приспособление, което държи, придържа, крепи кристал. Точковият германиев токоизправител се състои от керамичен цилиндър, метални контактодържатели, контактна пружина, кристалодържател, германиев кристал и изводи. Ел. XI кл, 1965, 123.