КРИСТАЛОЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Хим. Който се отнася до кристалоид (в 1 знач.). Излезлите вън от съда колоидни протеини са се превърнали в кристалоидни вещества с по-високо осмотично налягане, поради което се задържа повече течност в тях, те набъбват. Б. Кърджиев, ОΠΑ, 207. Кристалоиден разтвор.

2. Който е подобен на кристали. При увеличаване количеството на холестерина ще имаме камъни вследствие на променен, метаболизъм и понеже камъните се образуват чрез изкристализиране, наричаме ги кристалоидни. Б. Кърджиев, ОΠΑ, 108.


Източник: Речник на българския език (онлайн)