КРИСТАЛОО̀ПТИКА, мн. няма, ж. Физ. Дял от физиката, който разглежда законите за преминаването на светлината през кристални вещества. Оптичните свойства на скалите и изграждащите ги минерали се изследват с микроскоп. Тези изследвания стават главно с поляризирана светлина, като се използуват методите на кристалооптиката. Г. Георгиев, П, 17.