КРИСТА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кристал (в 1 знач.); малък кристал. Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса. . С микроскопа дори може да се проследи как нараства кристалчето. Д. Лазаров, ОЛЕП, 25-26. Намиращата се във въздуха водна пара може да се превръща както във водни капки, така и в ледени кристалчета. П. Марков, А (превод), 35. Снахата извади от раклата черното сукнено палто, изтърси блестящите нафталинови кристалчета и го постави на одъра. О. Бояджиев, П, 151. При приливите заедно с морската вода мангровите растения поглъщат сол; тя се отделя чрез жлези, разположени по листата. По тях се натрупват кристалчета сол. К, 1963, кн. 2, 5.