КРИТЀРИУМ м. Остар. Книж. Критерий. Във всеки случай националността на сюжета не може да бъде един критериум, за да се съди за стойността на едно литературно произведение. К. Величков, ПССъч. VIII, 132. Витоша е поставена и като критериум при подбиране на туристическите кадри. „Не е достоен да стане член на туристическия клуб, пише Алеко, който не може да се качи поне на Черен връх.“ П. Делирадев, В, 7. Има ли човек критериум за добро и зло, и кой е той? Св, 1927, бр. 29, 3.

— От гр. κριτἡριον през лат. critеrium.


Източник: Речник на българския език (онлайн)