КРИТЍК, мн. -ци, м. 1. Лице, което се занимава с писане на научни критики за произведения на изкуството или литературата. Работата на критиците не е лека. Творците не приемат с възторг критиката. Пл, 1969, кн. 6, 8. Платната му въпреки сполучливия колорит бяха опорочени от театралност в композицията и предизвикваха усмивка върху лицата на критиците. Д. Димов, ОД, 80. Между Аристофановите комедии на „Лизистрата“ литературните историци и критици определят едно от първите места. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Той беше прочут и вещ музикален критик.. На първия концерт, .., той беше казал: „Техника има повече, отколкото трябва дори. Но липсва главното — чувство няма!“ Й. Йовков, Разк. I, 180.
2. Лице, което подлага на разбор, оценка някого или нещо (идея, социален строй, политическа действителност и под.), като разкрива предимно недостатъците им. Той [Еврипид] е най-дълбокият критик на робовладелческото общество в демократична Атина. Т, 1954, кн. 5, 4. Аз, .., отивах при Каравелова, .., обладан oт почит, що ми вдъхваше тоя светъл и обширен ум, . ., този злъчен и силен критик. Ив. Вазов, Съч. XII, 161.
— От гр. κριτικός 'оценител' през фр. critique.