КРИТИКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Пренебр. Човек, който е склонен да критикува постоянно и всичко, най-често неоснователно и повърхностно. Кои са врагове и кои са свои? Има бюрократи, прахосници, .., клеветници, черногледци, критикари, мърморковци, субективисти .. Трудно, много трудно е да се справиш без нито една грешчица в такъв богат асортимент от обекти и герои! Хр. Пелитев, ХО, 6. „Пазарски критикари! Само прах / в очите на сганта пазарска хвърлят!/ В изкуството на халос да се дърлят / те майстори са.“ Π. Π. Славейков, Събр. Съч. I,61.