КРИТИЦЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Течение във философията, създадено от Кант, което отрича познаваемостта на света. Нашият Ренесанс няма нищо общо с възкресението на класицизма или със сливането на античното с християнското, или с еманципацията на човека от оковите на средновековния авторитет и с възникването на критицизма. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 78.
2. Книж. Критично отношение към нещо. Същият този дух на критицизъм и свободомислие постави Мигел де Унамуно в конфликт с Примо де Ривера и испанската диктатура. Б. Шивачев, Съч. I, 147. Българската публика е сърдечна и отзивчива. .. В нея няма снобизъм, няма предварително недоверие и превзет критицизъм към музиканта. ВН, 1961, бр. 2971, 4.
— От гр. κριτικός 'оценител' през нем. Kritizismus и рус. критицизм.