КРИТЍЧЕН1, -чна, -чно, мн. -и, прил. 1. Който съдържа или в който се проявява критика (в 1 знач.). Полковникът, .., не може да се въздържи от известни критични бележки, макар и тъкмо по подробностите. Б. Райнов, НН, 366. До обед те лежаха на градския плаж, шегуваха се, подхвърляха критични бележки за минаващите край тях летовници. Ем. Манов, БГ, 87. Този факт изпъкна с още по-голяма сила, когато критичните опити и ревизнонистичните похождения на „критиците“ и „ревизионистите“ бидоха подложени kа строга и всестранна критика. Г. Кирков, Избр. пр I, 114.
2. Който се основава на или се създава, формира върху критика (в 1 знач.). Апостолът обаче запазва своята независимост и критичното си отношение, когато не е съгласен с Каравелов. Ив. Унджиев, ВЛ, 159.
3. Който се отнася до критика (в 5 знач.) В тоз именно журнал [„Праг“] Антон [Страшrмиров] обнародва доста белетристични и критични приноси (дори и стихотворни преводи) с псевдоним К. Кънчев. СбАСЕП, 33.
4. Който проявява строги изисквания към качествата или действията на някого или по отношение качествата на нещо; взискателен. Тя, която беше значително критична и може би поради това беше станала учителка, не художничка, сега като същинска ученичка вярваше на повърхностната похвала. Б. Болгар. Б, 129. — Нашият селянин е много критичен — аз уважавам това негово качество. Той е и така духовит, така остроумен! Ст. Поптонев, ОБЛ, 236 — Свикнал си изглежда да не се съмняваш в тия, които стоят над тебе. Това не е хубаво. . Трябва да бъдеш еднакво критичен към всички, а не само към другарите си. П. Вежинов, ВР, 179.
5. Прен.В съчет. с поглед. С който се изразява строгост в оценката на проявите, действията на някого. Командирът прегледа набързо книжата, после вдигна очи и измери с критичен поглед офицера. П. Вежинов, ВР, 150.
КРИТЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е извънредно опасен, решаващ за изхода на нещо, за решаването на нещо; съдбоносен. Отрядът все още не се обаждаше. Според моите пресмятания те отдавна трябваше да се намесят в битката, .. Положението ни започваше да става наистина критично. П. Вежинов, ЗНН, 180-181. Навярно болестта в този критичен момент щеше да го [Борис] направи отстъпчив. Д. Димов, Т, 528. В тия критични дни, когато единствен само той [Левски] не губи ума си и запазва хладнокръвие пред разгрома, който заплашва цялата организация, неговата първа грижа е да повдигне духа. Ив. Унджиев, ВЛ, 306.
◊ Критична възраст. Мед. Климактериум; критическа възраст. Много жени се плашат от така наречената критична възраст, която настъпва обикновено към 45—50-годишната възраст. ВН, I960, бр. 2840, 4. Критична маса. Физ. Най-малката маса на делимото вещество, при която може да протича самостоятелно поддържащата се верижна реакция на деление на атомните ядра. Критична температура. Физ. Температурата, при която изчезва разликата между течност и пара. Той [Менделеев] открива критичната температура на газовете, т. е. температурата над която газът не може да бъде втечнен. Пр, 1952, кн. 6, 85. Критична точка. Физ. Точката, която показва върху диаграма състоянието на критичното състояние на веществото. Критични органи. Бот. Анат. Структури, тъкани или органи, чието повреждане при облъчване води до съществени нарушения на жизнената дейност при животинските или растителните организми. Критично състояние на веществото. Физ. Особено състояние на веществото, което се характеризира с изчезване на разликата между течност и пара.