КРИТЍЧНО нареч. 1. Като се преценяват обективно положителните и отрицателните страни на нещо или качествата, проявите на някого; критически1. Художествената литература на новото. . общество също така използува критично, творчески завещан от миналото материал. Г. Цанев, СИБЛ, 14. „Авторът. . , разкрива голямата си ерудиция и умение да осмисли критично огромния брой трудове, използувани в неговата работа над дисертацията.“ ВН, 1958, бр. 2193, 4. В наши дни, когато рецитаторското изкуство широко се прилага за художественото възпитание на обществото, към това голямо и прекрасно изкуство трябва да се отнасяме критично. Ив. Димов, АИДЖ, 160. // Като се посочват слабите страни, недостатъците, грешките на някого или нещо. На събранието той се изказа критично по доклада.
2. В съчет. с гледам, наблюдавам, поглеждам и под. Като се изразява критично отношение, критична оценка към това, което се вижда, наблюдава. Ередиа ги гледаше критично и с хронометър в ръка чакаше да определи постиженията на първенеца от групата. Д. Димов, Т, 146. Борис наблюдаваше критично всички, които влизаха. К. Калчев, СТ, 203. Младата лекарка изгледа критично спътника си и се плесна по челото: — Ама, разбира се, вие сте от идеалистите. Ем. Манов, БГ, 145. Повечето къщи бяха готови, боядисани, а стопаните им стояха със сложени на кръста ръце и критично ги оглеждаха. Ст. Стратиев, СВМ, 25.