КРЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Крит, остров в Средиземно море. — Искате ли още коняк? — Не. — Тогава позволете ми да глътна малко. Това е истински „Метакса“ от старо критско вино. Д. Димов, Т, 446. Портата предаде вчера вечерта на посланиците на силите-покровителки отговора си на нотата по критския въпрос. БД, 1909, бр. 1, 3. Не е ли втелясване от страна на редактора на „Българска сбирка“, да глаголствува за критското движение, а за съдбините на българщината в Македония да не казва нищо. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 244.
◊ Критско писмо. Археол. Древни видове писменост от III—II хилядолетие пр. н. е., намерени на о. Крит и в континентална Гърция; критскомикенско писмо.