КРИЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. Диал. Крещя. Разправял ѝ [на желката] орела: / — Не можеш хвърка без криле, / .. / Но тя не си отзела / и пак се моли и кричи: /— Ах, научи ме, научи! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 281.
