КРОА̀ТИН, мн. кроа̀ти, м. Остар. Книж. Хърватин. Сигизмунд се усмихваше доволен: турците биха били ощастливени с победа, ако можеха да предположат каква бъркотия бе това преминаване. Как биха помели това разпиляно стадо рицари, немощни под броните си и без конете си, . ., немци, франки, щирийци, кроати. Д. Добревски, БИ, 297. Славянете са разделявани на словаци, что населяват западните и средните места на земята, и кроати и сръби, что населяват южните. Ив. Богоров, КГ, 135.