КРОЀЖ м. 1. Обикн. мн. План за действие, постъпка. Тихи, хубави бяха тия вечери край Вардара, изпълнени с приятелски разговори . ., с кроежи за бъдещето. Д. Спространов, С, 136. Радуил видя, че гостът му е уморен, и също млъкна. За общите си грижи и кроежи се разбираха и в мълчание. М. Смилова, ДСВ, 278. Майката се вторачва в очите на чедото си, иска да прочете мислите му, кроежите му, надеждите му за спасение. Г. Караславов, БП, 305. Тръгна ли битката по кроежа му? Даде ли той поне една повеля, която да спомогне за разгрома на врага?. . Народът сам спечели победата. А. Дончев, СВС, 811. Вместо да отиде у дома си, забърза към пощата с един набързо скалъпен кроеж за спасяването на стареца. Н. Хайтов, ШГ, 287.
2. Остар. Книж. Кройка (в 1 знач.). Непознатият беше един двайсет и петгодишен момък, .., облечен в скромни, но с добър кроеж дрехи. Ив. Вазов Съч. X, 122. Не, не е дим, това са платната на някой кораб! Но какви чудни платна, и какъв кроеж. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.
3. Индив. Строеж на сграда. Тия черквици и параклиси, .., с изключение на различната си големина, имаха еднообразен кроеж и форма, които се повтаряха до най-малка подробност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 31. Срещу това място се издигат основите от дялан камък на недовършената нова черква, на която кроежът и размерите се предвиждаха да бъдат доста величествени. Ив. Вазов, Съч. XIV, 104.
4. Индив. Форма, строеж, овал на лицето на човек. Очите му, .., придаваха на бледното му, с правилен кроеж лице, . ., изражение на дива сила и решителност. Ив. Вазов, Съч. XIII, 35.