КРОЀНЕ ср. Отгл. същ. от кроя и от кроя се. Въведе се ред и при кроенето. Крои се в зависимост от размерите на полученото бяло тенеке. ВН, 1960, бр. 2610, 2. Обсъжда се начинът на кроене на материалите с оглед да се постигне икономия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)