КРОМ, кро̀мът, кро̀ма, мн. няма, м. Спец· Вид добре обработена кожа за обувки. Поръча си и дявол го знае от каква вече борса дълги француски боти от европейски светлокафяв кром. Д. Калфов, Избр. разк., 198.

— От гр. χρῶμα 'цвят' през фр. chrome.


Източник: Речник на българския език (онлайн)