КРОМАНЬО̀НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Обикн. мн. Антроп. Човек от бялата (европейската) раса, съществувала в края на палеолита, а на известни места и по-късно до бронзовия период. Следващият стадий от развитието на човека е появата през горния палеолит на така наречения кроманьонец, който е получил своето название от мястото на първата находка на черепа му (Cromagnon, Франция, 1868 г.). Ал. Гюровски, AЧ, 64-65.
2. Само мн. Обобщено название на хората от епохата на късния палеолит. Телесното устройство на кроманьонците не се е различавало от това на съвременния човек. ОБиол. X кл, 1965, 178.
— От фр. собств.