КРОМЍД м. Разг. 1. Само ед. Едно от най-древните зеленчукови растения, използвано като хранителен продукт в ястия и салати, широко прилагано днес в хранително-вкусовата промишленост и в медицината като антисептично или лекарствено средство; лук, обикновен лук, червен лук. Дядо Дойчин извади из скъсаната си торба комат хляб и глава кромид и ги подаде на Бойча. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161. Под навеса прибираха преснообрания зеленчук. На дървени куки, заковани по стълбовете, винаги се виждаха окачени плитки кромид, чеснов лук, царевица. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 184-185.
2. Рядко. Ед. и след числ. Отделна глава от този лук. Сложих два кромида в яденето.
— От гр. κρομμύδι.