РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КРОМИДА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който отглежда и продава кромид. Бог да бийе еснафите / гиди мимино / дос мимино, / .. / Собрале се, набрале, / Бафчанджш, кромидари. Нар. пес., СбНУ XV, 49-50.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КРОМИДА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Попово прасе; рак³.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897. '

Източник: Речник на българския език (онлайн)