КРО̀МПИЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кромпил; картофче. — Какво ли ми е турила днес мама за катък?Три-четири печени кромпилчета и шарена солчица. Т. Влайков, Пр I, 225-226. — Ще обеля кромпилчетата. Те са сипкави и много са вкусни с шарена солчица! Т. Влайков, Пр I, 226.

— Друга форма : кро̀мпирче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)