КРОНДЀЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от крондел; крондилче1, крондирче1. Седнали ми са, седнали / и Мано и Мановща, / Манови девет синове / и осем снаи, по-стари. / Най-малката им снашица / .. / С кронделче вино даваше. Нар. пес., СбВСт, 144.
