КРОНДЍЛ1 м. Диал. Крондир1; крондел. Само боляринът в кръчмата. Ама той направил вече главата с крондила. — Хе-хе-хе! Хо-хо-хо! Хо-хи-хи! С крондила. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 377.
КРОНДЍЛ2 м. Диал. Току-що наболо перо на птица. Шести ден [от излюпването на канарчетата]. Появиха се добре обособени пънчета на перата (крондили) по гърба и четчици на перата по крилата. Вл. Помаков, ПДП (превод), 32.
КРОНДЍЛ3 м. Диал. Ледена висулка от стряха; крондир2, ледунка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.