КРОНПРЍНЦ м. Истор. 1. Титла на престолонаследник в Германия и Австро-Унгария до падането на монархията. Две пътувания до Италия (1736) и Париж (1740) разширяват и укрепват интереса на Кнобелс-дорф и към архитектурата, .. Защото вече през 1733 година той строи в Нойрупин за кронпринца Фридрих , .., един градински павильон в дорийски стил. М. Бичев, АНВ, 525.

2. Лице с такава титла. — Швабският ерцхерцог твърдеше пред Саксонския кронпринц, че ако трябва да се благодари някому за спирането на турците, това е благодарността пред вашите властелини и пред сръбските крале. Д. Добревски, БИ, 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)