KPOCHО̀1, мн. -а̀, ср. 1. Част от ръчния тъкачен стан във вид на дебело валчесто дърво, на която се навиват нищелките или изтъканото платно. За пръв път тогава се учи да тъче на дървения стан под сайванта. Майка ѝ стоеше до нея и току я поучаваше — дръпни бърдото, натисни немските, превърти кросното. Сл. Караславов, ИИТХ, 7. Тя влезе в стана. Преди да седне, извади дългия прът, разви кросното. К. Петканов, ОБ, 158. Снахите бяха родени в големия град, там щяха и да си умрат, и никога нямаше да знаят какво е нищелка, кросно или чекрък. Г. Мишев, ЕП, 211. Горно кросно. Долно кросно. Задно кросно. Предно кросно.
2. Разш. Част от машинен тъкачен стан, която има същото предназначение. В тъкачния цех бяха въведени нови кросна и совалки.
◊ Дотъках си (изтъках си) платното, ритнах (ритам) ти кросното Разг.; Изтъках си платното, пущина ти кросното Диал. Показвам се неблагодарен, след като са ми сторили услуга, като ca ми помогнали за нещо. Измени плана, та не му закачиха дюкяните, дето щеше да става площад. И като си изтъка платното — ритна им кросното, — нито заплата им даде, нито барем по едно кафе ги почерпи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. Не можеш да се обърнеш с кросно някъде. Диал. За помещение, стая — много тясно, малко <е>. От влакно<то> кросно. Диал. Който е прекалено увеличен. Правя от влакното кросно. Диал. Прекалено преувеличавам нещо.
KPOCHО̀2, мн. -а̀, ср. Диал. Дебело дърво за заключване на врата.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.