KPО̀TBAM, -аш, несв.; кро̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кро̀тнат, св., прех. Диал. 1. Правя някого или нещо да стане кротко, спокойно; успокоявам, укротявам. Като не можа да набере глас и да викне, както викаха овчарите, кога кротват стадото, само изду бузи и свирна с уста. Н. Нинов, ЕШО, 107. Изкарваше кооперативното стадо на билото, кротваше го и като гледаше все натам към двугърбата могила, дълго си правеше сметка, какво ще спечели, ако не даде наряда, който му се полагаше. Ст. Даскалов, СЛ, 299.
2. Върша нещо кротко и бавно (Вл. Георгиев и др., БЕР III).
3. Прен. Настанявам, разполагам някого някъде да стои кротко, смирено и да не пречи. Сутрин тате ни кротваше зад тезгяха и после се отправяше с клиентите. ● Обр. На Трифон Зарезан Η-ската винарска изба курдисвала една бъчва с червено вино насред главния площад, .., а Н-ското стопанство кротвало върху нарочно скованите „за целта“ маси разни студени закуски и мезета. А. Гуляшки, ДМС, 124. кротвам се, кротна се страд.
КРО̀ТВАМ СЕ несв.; кро̀тна се св., непрех. 1. Ставам тих, спокоен, кротък; успокоявам се, укротявам се. Стадото се беше кротнало на поляната.
2. Прен. Ставам тих, безшумен. Ни звук не трябва да издадем, за да не събудим лавината. .. Дори отклоняващите се стъпки на Дара се кротват, макар и все да не могат да вървят точно в следите на предидущия. Бл. Димитрова, Лав., 87.