КРО̀ТИЧКО. Гальов. Нареч. от кротичък; кротинко. — А ние тук какво ще правим цял ден? — викнаха козлетата. — Играйте си кротичко и ме чакайте. Само че заключете вратата. А. Каралийчев, ТР, 99. Любчо кротичко спеше в детското си креватче. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Направи ли някой палавник пакост, тя, вместо да му кресне, ще отиде при него, ще му обърне лицето към себе си и, взряла се в очите му, кротичко ще го запита: — Нали не направи добре, миличкото ми? Ст. Чилингиров, РК, 235. Той махна на Орфея и със ситни стъпки изтича към канарите, дето водата кротичко се плискаше. Г. Караславов, Избр. съч. V, 325.