КРО̀ТКАТА нареч. Разг. Кротко. На събранията в клуба идваше редовно, сядаше най-отзад, но не бях го чул да вземе думата. А работа вършеше много, но все така кротката. Ем. Коралов, MB, 25. — Щастлив път! Останете със здраве! — викаха изпращачите. А между тях се делеше гласът на Стева Петрович: — И тоя път кротката! Чувате ли, кротката! Ст. Дичев, ЗС I, 596. Карай тихата, кротката, умната и ще успееш като две и две четири. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. — Ти, бай Стояне — почна кротката той, — напразно вдигна одеве тая патардия за парите! Др. Асенов, СВ.94.