КРО̀ТКО нареч. 1. Без да се вдига шум, без да се буйства; мирно, тихо, спокойно. Неволен свидетел на свадата между двамата, Итката изчака да се поуспокои Калъча и след това привидно загрижено заговори: — Не е прав [Чолака], не бива тъй, ама и ти карай по-кротко. В. Нешков, Н, 214. Той се държеше кротко, очите му бяха хлътнали, трескави и натъжени. Й. Йовков, ΒΑΧ, 90. Детето спеше вече кротко, а по бузите му се бяха извъртели два ярки пламъка. Ст. Загорчинов, ДП, 475. Докато кротко и търпеливо се оставя [кучето Мишка] на децата да ѝ дърпат ушите, ... в същото време тя ловко и съвсем предпазливо, .., отнема хляба от ръцете им. Й. Йовков, Разк. I, 102. Погледна нивата, .., погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше и видя, че е самичък в тоя валог. Елин Пелин, Съч. I, 153.
2. Със смирение, с покорство. Аз открих, че моят сериозен и строг баща, .., спрямо майка ми се държеше толкова кротко и отстъпчиво, че понякога даже на мен ми ставаше неудобно. А. Гуляшки, ДМС, 162-163. Те [черноризците] вървяха кротко с наведени очи, с тиха стъпка — а пред тях тежко стъпваше побелял старец в черна власеница. Н. Райнов, КЦ, 140. Отиде си тъжната жена кротко и тихо. Кузман наплюнчи молива, за да запише името на Дойчин Секулев. Д. Талев, И, 491. Щом [Дочка] си помисли, че ще остане без сестра, изтръпна. Кротко се сви до болната и хвана ръката ѝ. Κ. Петканов, МЗК, 218. // Бавно и безшумно. Стоичко сви цигара, изтри влажния си нос в ръкава на кожуха си и кротко отиде при печката за огън. Д. Димов, Т, 161. Христина понаведе гиздаво глава, .., пристъпи кротко веднаж напред, веднаж назад, подскокна леко и заигра. Елин Пелин, Съч. I, 175-176. „Али Мустафа потръпна и кротко повдигна лицето си.“ Ст. Чилингиров, ХНН, 161.// Леко, внимателно. По едно време някой го бутнал кротко по рамото. А. Каралийчев, ПС I, 61.
3. Със спокоен и обикн. равен глас, без да се повишава тон, без да се вика. Двете млади жени се обърнаха към нея. Тя говореше кротко, примирително и все пак в гласа ѝ ce чувствуваше твърдост. Д. Талев, ПК, 17. Поусмихнат, Лянката гледаше огъня. После заговори, кротко, човешки, като че нищо не е било, питаше Тодора за туй, за онуй. Й. Йовков, ЖС, 109. И едва на мръкване дойде при тях един много добър човек; той погали Гюргя и кротко заприказва с татко ѝ. Γ. Райчев, В, 22. Без да мести поглед от несъществуващите загадъчни знаци, той обясни кротко, с присъщия си неутрален начин на приказване. А. Гуляшки, ДМС, 102. Когато тръгвахме, камбаните на градчето биеха за църковен отпуск; .. ; до стените на кафененцата, хора с калпаци и в чисти бозеви дрехи кротко разговаряха. К. Константинов, НЗХ, 9.
4. По начин, чрез който се изразява спокойствие, добродушие, сърдечност. Едно живо, русокосо момиченце стоеше вече пред него и го гледаше кротко в очите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Лицето е слабо, .., загрижено и скръбно, очите гледат замислено и кротко. Й. Йовков, Ж 1945, 137. При тая слаба трепкаща светлина гостът, спокоен, изправен в средата на стаята, ги гледаше внимателно, неподвижно. И не продума, а се усмихна кротко, сърдечно. П. Михайлов, МП, 12. Каквото отмъкнеше отнейде или издействуваше от стопанството, той го предаваше лично на Нонка, като се усмихваше кротко и добродушно: — Ноне, заповядай! Още един нов инвентар. И. Петров, НЛ, 225.
5. Равномерно, спокойно, без гръмотевици и вятър. Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Елин Пелин, Съч. I, 149. Излязохме на улицата. Вече се смрачаваше. Заръмя — кротко, леко, почти незабележимо. Др. Асенов, СВ, 38.
6. Без признаци на живот, движение; безмълвно, спотаено. Пазачите дълго стояха и се развъртаха по глухия мегдан. Никакъв глас, никаква светлина. Гъст пролетен мрак покриваше селото и то стоеше кротко, послушно като стадо в топла кошара. Ст. Даскалов, БМ, 56-57. Сгушен интимно между ридовете, .., той [градът] лежеше кротко от двете страни на реката, опрял с най-горната си част устието на закътаната Сливашка долина. Р. Михайлов, ПН, 5.
◊ Кротко ходи, прах не дигай. Диал. Подигр. Казва се на онзи, който заплашва някого при кавга, въпреки че не е в състояние да му направи нещо.