КРОТКОДУ̀ШНО нареч. Книж. 1. Рядко. С кроткодушие.
2. Индив. Равнодушно. Кроткодушно написана патриотична песен може да задоволи потребностите и вкуса на някой кабинетен учен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 150.
